Такава табела не е нещо, което искам да гледам, докато ям. Нека си остане там, където принадлежи.
След текста за очакваните тенденции за 2013та, които може би няма да се случат, а и да се случат, няма да стигнат до нас, сметнах за необходимо да направя списък и на нещата, които предпочитам да спрат да се пръкват в нашия неголям гастро-гурме свят.
Бял чам – един път бял чам, втори път бял чам, може би на третия е добре да се открие байца. Дизайнът и изпълнението са чудесни, но когато няколко добри места с различна идея и храна приличат на клонираните атакуват, асоциацията с франчайз не може да не започне да се налага. А повечето определено не го заслужават.
Радлери – комбинацията бира с лимонада е нещо прекрасно в летен ден, но не и когато на кутийката е описана менделеевата таблица, както и някои нетипични за бирата ингредиенти като ацетилсулфам, аспартам и царевична грис. Царевична грис – бира, бира – царевичва грис, ами да, нещо не се връзва, но това е една друга дълга и тъжна тема.
Соц-носталгия - шотчета с ракия и резен домат в бургаските дискотеки, петолъчки, портрети на Сталин и Тодор Живков – границата между винтидж и лош вкус е тънка, и не на всеки му се получава.
Псевдо-домашна кухня - разбирам, че много хора са изкушени от римейк на кюфтетата на баба, пълнени чушки, боб с наденица, качамак с пръжки и други подобни родни ястия, приготвени по домашному, но есенцията на тази концепция съвсем не би трябвало да е посредствена храна на високи цени, придружена с лошо обслужване и претенции за оригиналност. Приятното изключение е “Преди 10″.
Фаст-фууд с претенции за лукс – ако ресторантът ти е част от верига, а храната включва всякакви дълбоко замразени панирани кашкавалчета, бланширани картофи и суха вратна пържола, виното ти е с 300% надценка, а основният ти таргет са мацки с вафлички, то определено трябва да помислиш за преразглеждане на винената листа. Поне.
Вериги за бутер-банички – може да става по-бързо, може да мирише добре, но килограмите маргарин, които се крият в многолистното тесто не са най-доброто, което човек трябва да си причини сутрин рано. А и какво и е на добрата софийска мазна баничка, пък дори и с извара?
Лошо суши – нямам претенции да съм експерт, но ми е адски трудно да повярвам, че всяка втора кръчма може да предлага прясна риба, добър ориз и уасаби, което не е боядисан хрян.
Реклами на наденица, суджук, кренвирши и не знам какво още с мустакати хайдути и едрогърдести моми, които се тъпчат с полуфабрикати, докато говорят на някакъв странен език с претенции за архаичност. Баба ти все наденица със соя и чувал сол е яла, нали.
Лоши тоалетни – според Питър Мейл лошите тоалетни са една от отличителните особености на французите, но това е може би, защото още не е идвал у нас. Разкъртени чинии, покъртителна хигиена и липса на топла вода не е нещо, което искаш да откриеш в добър и относително скъп ресторант, но може би искаш собствениците да открият сапуна, Юнгата и Мосю Бриколаж. И докато сме на темата – мацки, спрете да стъпвате на тоалетната чиния, тъкмо се отървахме от клекалото, време е да свикнете.
